Във ВКС бе образувано тълкувателно дело за търговски арбитраж
С предписание на ръководителя на Върховния касационен съд (ВКС) е формирано Тълкувателно дело № 1/2023 година за приемане от Общото заседание на Търговската гилдия (ОСТК) на Върховен касационен съд на тълкувателно решение по въпросите:
1. Компетентен ли е арбитражният съд при прекачване на взимане да преглежда и взема решение разногласия сред приобретателя на вземането и длъжника на това взимане по силата на арбитражно споразумение/клауза, подписана сред прехвърлителя и длъжника?
2. За подписване на арбитражно съглашение, което е част от материалноправния контракт, задоволително ли е упълномощаването за подписване на този контракт или е належащо и категорично овластяване за подписване на арбитражното съглашение?
Тълкувателното дело е формирано по постъпило предложение от ръководителя на Висшия адвокатски съвет заради установена спорна правосъдна процедура.
Относно първия въпрос в предлагането е посочено, че в практиката на Търговската гилдия на Върховен касационен съд по исковете за анулация на арбитражни решения на съображение член 47, алинея 1, т. 2, прочие 1 от Закона за интернационалния търговски арбитраж (ЗМТА) има спорни позволения по отношение на съществуването на това съображение в хипотезата за съществуване на арбитражна уговорка при разглеждане на спор след цедиране на взимане сред длъжника и цесионера, макар че такава е била уговорена с първичния заемодател преди цесията. В решението по т. д. № 36/2022 година на І т. о. на Върховен касационен съд се приема, че намират приложение разпоредбите за правоприемство в арбитражното съглашение при цесия, до която най-вече се приближава съответният прийом за придобиване на вземането. Поддържа се, че ориста на арбитражното съглашение като независим процесуален контракт не следва ориста на контракта, във връзка на който е подписано, защото правните последствия на арбитражната уговорка имат мощ единствено за страните по нея.
В решението по т. д. № 1144/2022 година на Върховен касационен съд, ІІ т. о., е възприето противоположното мнение, като искът на ответника по това дело, предявен на съображение член 47, алинея 1, т. 2, прочие 1 от Закон за международния търговски арбитраж против решението, е бил отритнат предвид на обвързващото деяние на арбитражната уговорка и след цедиране на вземането и промяната на кредитора. Според съда предвид на правната характерност на цесията и правните последствия, които тя поражда, следва да се одобри, че трансферираното взимане минава към новия заемодател с всичките си привилегии и такъми, каквато принадлежност е и уговореният сред договарящите страните прийом за разрешаване на разногласието при несъблюдение на отговорностите по контракта. Поддържа се, че като „ принадлежност “ следва да се възприемат всички права, които обслужват вземането и способстват за неговата реализация, сред които е и ангажимента за десезиране на държавния съд с възлагане на разрешаване на разногласията, свързани с него, в частност тези, до които се лимитира предметът на цесията.
Относно втория въпрос в предлагането е посочено, че в практиката на Търговската гилдия на Върховен касационен съд има спорни позволения по използване на член 47, алинея 1, т. 2, прочие 1 от Закон за международния търговски арбитраж и в хипотезата на подписване на материалноправен контракт без представителна власт, част от който е арбитражна уговорка, като в едни случаи се изисква категорично упълномощаване за годно подписване на процесуалния контракт настрана от валидирането на материалноправния, който той обслужва, а в други се приема, че потвърждаването на последния има деяние и по отношение на съществуването на арбитражната уговорка. В решението по т. д. №1706/2016 година на ІІ т. о. на Върховен касационен съд се приема, че подписалият контракта съучастник не е бил легален представител на сдружението или акредитиран от законните представители на същото и затова този контракт, подписан от него, включващ и арбитражна уговорка, е нереален като подписан от лице без представителна власт. Прието е, че арбитражната уговорка съставлява независим процесуален контракт във връзка с материалноправния и за него подписалото го лице също би трябвало да има представителна власт. Това постанова независима инспекция за валидността и на двата контракта, като упълномощаването за подписване на избран контракт не включва и упълномощаване за подписване на арбитражно съглашение, заради което е належащо пълномощникът да има представителна власт за подписване на арбитражно съглашение, в това число и когато то е инкорпорирано като уговорка в материалноправния контракт. Необходимостта от категорично упълномощаване е възприета и в Решение № 70/23.07.2020 година на ІІ т. о. на Върховен касационен съд.
С Решение № 60023/29.06.2021 година на Върховен касационен съд, І т. о., е възприето противоположното схващане по подобен проблем по отношение на валидността на арбитражната уговорка, като е признато, че макар независимия си темперамент, арбитражната уговорка се подписва постоянно по отношение на възможен или към този момент зародил спор по съответно правно отношение и липсва норма, която да изисква категорично упълномощаване за нейното подписване. Изрично пълномощие за подписване на арбитражно съглашение не е планувано в Закон за международния търговски арбитраж и за настъпването на неговите правни последствия е задоволително пълномощникът да е овластен за съвместими със закона правни дейности, в чийто обсег попада материалното правно отношение, във връзка на което е уречен арбитраж, и пълномощното да не съдържа ограничаване, както е в обсъждания случай, пълномощникът да не може да уговоря подобен. В посочения смисъл са и решенията по т. д. № 1510/2020 година, т. д. № 795/2020 година и т. д. № 1406/2020 година, всички на Върховен касационен съд, ІІ т. о.
1. Компетентен ли е арбитражният съд при прекачване на взимане да преглежда и взема решение разногласия сред приобретателя на вземането и длъжника на това взимане по силата на арбитражно споразумение/клауза, подписана сред прехвърлителя и длъжника?
2. За подписване на арбитражно съглашение, което е част от материалноправния контракт, задоволително ли е упълномощаването за подписване на този контракт или е належащо и категорично овластяване за подписване на арбитражното съглашение?
Тълкувателното дело е формирано по постъпило предложение от ръководителя на Висшия адвокатски съвет заради установена спорна правосъдна процедура.
Относно първия въпрос в предлагането е посочено, че в практиката на Търговската гилдия на Върховен касационен съд по исковете за анулация на арбитражни решения на съображение член 47, алинея 1, т. 2, прочие 1 от Закона за интернационалния търговски арбитраж (ЗМТА) има спорни позволения по отношение на съществуването на това съображение в хипотезата за съществуване на арбитражна уговорка при разглеждане на спор след цедиране на взимане сред длъжника и цесионера, макар че такава е била уговорена с първичния заемодател преди цесията. В решението по т. д. № 36/2022 година на І т. о. на Върховен касационен съд се приема, че намират приложение разпоредбите за правоприемство в арбитражното съглашение при цесия, до която най-вече се приближава съответният прийом за придобиване на вземането. Поддържа се, че ориста на арбитражното съглашение като независим процесуален контракт не следва ориста на контракта, във връзка на който е подписано, защото правните последствия на арбитражната уговорка имат мощ единствено за страните по нея.
В решението по т. д. № 1144/2022 година на Върховен касационен съд, ІІ т. о., е възприето противоположното мнение, като искът на ответника по това дело, предявен на съображение член 47, алинея 1, т. 2, прочие 1 от Закон за международния търговски арбитраж против решението, е бил отритнат предвид на обвързващото деяние на арбитражната уговорка и след цедиране на вземането и промяната на кредитора. Според съда предвид на правната характерност на цесията и правните последствия, които тя поражда, следва да се одобри, че трансферираното взимане минава към новия заемодател с всичките си привилегии и такъми, каквато принадлежност е и уговореният сред договарящите страните прийом за разрешаване на разногласието при несъблюдение на отговорностите по контракта. Поддържа се, че като „ принадлежност “ следва да се възприемат всички права, които обслужват вземането и способстват за неговата реализация, сред които е и ангажимента за десезиране на държавния съд с възлагане на разрешаване на разногласията, свързани с него, в частност тези, до които се лимитира предметът на цесията.
Относно втория въпрос в предлагането е посочено, че в практиката на Търговската гилдия на Върховен касационен съд има спорни позволения по използване на член 47, алинея 1, т. 2, прочие 1 от Закон за международния търговски арбитраж и в хипотезата на подписване на материалноправен контракт без представителна власт, част от който е арбитражна уговорка, като в едни случаи се изисква категорично упълномощаване за годно подписване на процесуалния контракт настрана от валидирането на материалноправния, който той обслужва, а в други се приема, че потвърждаването на последния има деяние и по отношение на съществуването на арбитражната уговорка. В решението по т. д. №1706/2016 година на ІІ т. о. на Върховен касационен съд се приема, че подписалият контракта съучастник не е бил легален представител на сдружението или акредитиран от законните представители на същото и затова този контракт, подписан от него, включващ и арбитражна уговорка, е нереален като подписан от лице без представителна власт. Прието е, че арбитражната уговорка съставлява независим процесуален контракт във връзка с материалноправния и за него подписалото го лице също би трябвало да има представителна власт. Това постанова независима инспекция за валидността и на двата контракта, като упълномощаването за подписване на избран контракт не включва и упълномощаване за подписване на арбитражно съглашение, заради което е належащо пълномощникът да има представителна власт за подписване на арбитражно съглашение, в това число и когато то е инкорпорирано като уговорка в материалноправния контракт. Необходимостта от категорично упълномощаване е възприета и в Решение № 70/23.07.2020 година на ІІ т. о. на Върховен касационен съд.
С Решение № 60023/29.06.2021 година на Върховен касационен съд, І т. о., е възприето противоположното схващане по подобен проблем по отношение на валидността на арбитражната уговорка, като е признато, че макар независимия си темперамент, арбитражната уговорка се подписва постоянно по отношение на възможен или към този момент зародил спор по съответно правно отношение и липсва норма, която да изисква категорично упълномощаване за нейното подписване. Изрично пълномощие за подписване на арбитражно съглашение не е планувано в Закон за международния търговски арбитраж и за настъпването на неговите правни последствия е задоволително пълномощникът да е овластен за съвместими със закона правни дейности, в чийто обсег попада материалното правно отношение, във връзка на което е уречен арбитраж, и пълномощното да не съдържа ограничаване, както е в обсъждания случай, пълномощникът да не може да уговоря подобен. В посочения смисъл са и решенията по т. д. № 1510/2020 година, т. д. № 795/2020 година и т. д. № 1406/2020 година, всички на Върховен касационен съд, ІІ т. о.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ